Броени дни преди празника на еленския бут сдружение „МИГ общини Елена и Златарица“ проведе поредната си информационна кампания. Този път, освен за текущите и предстоящите дейности, бе представена информация и за първите успешно приключени и отчетени проекти, финансирани по Програмата за развитие на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Информационните срещи бяха малко по-различни и по-специални, тъй като участниците имаха възможност да получат и държат в ръце резултата на един от проектите – издадения пътеводител „Настоящото забравено“ по проект „В търсене на изгубените корени“ на сдружение „Стъпка по стъпка“. Пътеводителят е част от културното нематериално наследство на района и съдържа 50 традиционни кулинарни рецепти. Изданието, което се разпространява безплатно и може да бъде изтеглено и като мобилно приложение.
Председателят му Юлиян Вълчев сподели любопитни случки при събирането на информация, за обиколките в селата и срещите с балканджиите, за техните храни и традиции. „Нашият проект е интересен, защото се опитахме да направим мост на времето, да съчетаем минало, настояще и бъдеще. Нещата не се случват лесно и бързо, но с помощта на екипа на МИГ стават. Въпреки че живеем в динамично време на комуникации, доста хора предпочитат да се информират от написаното на хартия. Затова резултатът от нашия проект е книжката „Настоящото забравено“. А за тези, които искат да я имат навсякъде и по всяко време, могат да я ползват чрез разработеното безплатно мобилно приложение“.
При реализирането на проекта е проведено етнографско проучване на традиционната храна и на начините за обработка на хранителните продукти и суровини в района на „МИГ общини Елена и Златарица“, което е в доста сериозен обем – над 200 страници. В началото екипът, работещ по проекта, е скептично настроен, но впоследствие са събрани над 100 рецепти, като от тях са подбрани 50 за пътеводителя. „Някои лично дегустирахме. В Блъсковци леля Пенка ни направи чудесна баница, с която ще почерпи и на днешната ни среща в Елена. Данчето ни препоръчаха за майсторка на мекиците, а тя ни изненада и с рецепта за царски сладкиш. Илияна пък ни разказа как се прави традиционната еленска каварма“, продължи Вълчев.
Оказва се, че при провеждането на интеврютата с местните хора, за повечето рецепти няма точни мерки и грамажи, а „на око“ и според опита и желанията на стопаните. Но всяка храна се получава най-добре, когато е приготвена с любов“, е категоричен председателят на сдружение „Стъпка по стъпка“.
Създателите на пътеводителя изследват кулинарните традиции в общините Елена и Златарица от началото на 19 до началото на 21 век. Рецептите са подбрани след изследване на разнообразен изворов материал – архивни документи, краеведска литература, теренно етнографски проучвания и др. Сведенията за кухнята, в голяма степен са събрани на място, сред живите носители на изучаваните традиции.
Проучването запълва една празнота в краеведската книжнина. В него са отразени важни емпирични сведения за храненето в района на общините Елена и Златарица, в т.ч. за особеностите на традиционната и съвременната кухня и динамиката в използваните технологии за приготвяне на различни храни. От събраните рецепти, безспорно, може да се установи влиянието на други народи върху нашето хранене, в т.ч. при готварската обработка, използваните съдове, овкусяването на отделните храни и т.н. Ястията, за които са събрани данни, както и съпътстващият илюстративен материал, превръщат изследването в ценен документален източник за традиционната нематериална култура на територията на инициативната група. По този начин, разработката не следва да се разглежда в тесните граници на стандартен готварски рецептурник, а като източник на данни за системата на храната и храненето и като цяло за бита на жителите в изследвания ареал.
В изследователския екип са били включени специалисти с подходяща квалификация – историци, с етноложки интереси, технолози в хранително-вкусовата промишленост. Всички предложени рецепти са изпълнени и в огромна степен заснети за целите на проекта. Необходимите за приготвянето продукти са дадени в съвременни грамажи и кухненски мерки за улеснение на читателите. При традиционните рецепти предложените количества и стойности често са примерни и гъвкави. Съставките варират с оглед наличните запаси на домакинството, сезонните колебания на цените или необходимостта една или друга суровина да бъде заместена по обективни причини. По този начин практичният човек извлича максимална полза от продуктите, с които разполага. Нещо повече, така не се прекрачва традиционното гледище, че който изхвърля храна, си изхвърля и късмета. Това е така, защото при традиционното общество, за да се произведат хранителни суровини, е необходимо да се положи много физически труд. От друга страна, независимо от прекомерните усилия да се осигури насъщния, добитото често не е било достатъчно и над всеки човек е тегнела възможността за полугладно съществуване.
След представянето на другите проекти информационната среща приключи с дегустация на баницата на леля Пенка и мекиците на Данчето, а част от присъстващите си размениха и други кулинарни рецепти.
На информационната среща в Златарица бяха представени всички аспекти от дейността на сдружението. Във връзка с представения проект „В търсене на изгубените корени“ домакините от пенсионерския клуб бяха приготвили множество местни специалитети, част от които са влезли в етнографското проучване. Г-жа Стефка Николова показа всички етапи по приготвянето на трахана или наричаната в други части на страната „триеница“. Тя също бе приготвила палачинки с трахана, Йорданка Кожухарова – качамак, Анета Хаджиева – пърленички с квас, Мария Ямакова – „дамски каприз“, Симеонка Богомилова – кекс и още много други вкуснотии.
В хода на разговорите се зароди идеята да се издаде втори том на това кулинарно проучване като г-жа Николова предложи заглавието да бъде „Незабравеното минало“.
